Бебешка погача

Според църковната традиция първите 40 дни след раждането посещения при майката и бебето не се допускат. Но когато дългоочакваният 40 ден настъпи се отива на църква, където се чете така наречената “чиста” (“очистителна”) молитва. Едва след това може да се направи първото, голямо събиране в чест на бебето – “Погачата”. 

На нея е нужно да присъстват само жени и събирането да се проведе по светло. На трапезата преобладават сладките храни, за да има родилката достатъчно кърма и да бъде сладък живота на детето. Всички гостенки, които са и „орисници“ на детето, трябва да донесат дарове, като в тях задължително присъства сладка храна. По време на даряването на подаръците се пожелават най-различни неща на мъничето, като да бъде здраво, умно, да има много успехи и щастлива любов. Важна част от традицията е на трапезата да се поставят орехи, които да се разчупят по време на събирането. Разчупването на орехите се прави, за да бъде детето „отракано“.

Обредният хляб, който е в основата на обичая, представлява сладка пита, сладка погача. На нея се поставя бяла кърпа, върху която след ритуала с разчупването, гостенките оставят и пари. Важно е сред тях да има големи и тежки монети с висока стойност, за да е стабилен финансово животът на детето. След това кърпата с първото и второто парче от погачата и с парите в нея се завързват. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав - така мъничето няма да е нито стиснато, нито пък с широки пръсти. Завързаната кърпа задължително се поставя на най-високото място в дома – символично, за да достигне детето висини и да успее в живота си.

Важен момент с ритуалната погача е нейното разчупване. То става над главата на майката и тази на новороденото, като смисълът на този акт е отново да бъдат сити в живота. Разчупването се извършва от свекървата или тъщата, а две момичета, с живи родители, държат кърпата, над главите на майката и детето, за да се запазят и да не се разпилява като трохите при разчупването, всички хубави неща, които трябва да се случат на това дете. На някои места, двете момичета разчупват питката, а друга жена държи разпъната кърпата под нея.

Първото парче от погачата е за Богородица и младенеца, второто - за детето. Тези две парчета са, за да се оставят при парите в кърпата и се качват на високо. Третото парче от питката се поставя в сито, ако има такова, и то е за родилката. Всички останали парчета от погачата се раздават на присъстващите. Задължително е всички поканени да вкусят от празничния хляб. В този ден от дома не се изнася нищо и нищо от празничната трапеза не се раздава или изхвърля.

Кърпата, която е поставена на високо, се сваля най-малко 40 дни по-късно. Парчетата от питата се натрошават на трохи и се дават на птичките и животинките, за да разнасят благопожеланията за детето и да се сбъдне и осъществи пожеланото.

Друг важен обичай е този, според който всички жени не бива да се сбогуват с майката и детето, когато си тръгват от събирането. На този ден пристигат и си тръгват с благопожелания, без да казват „Довиждане“. Според вярванията първата неомъжена жена, която си тръгне от детската погача, ще бъде следващата булка.